Културно историческо наследство на Берковица
Часовниковата кула
Най-отличителният архитектурен паметник в центъра на Берковица – неин символ и емблема.
Строена е през 1762-64 г. Висока е 21.42 м. Имената на майсторите не са известни. Редовата й зидария с дървени пояси и тесни мазгали я отличават от околните обществени сгради и напомнят за старинност и романтика. Осмоъгълната втора част на кулата е от дървена конструкция, обшита с шинди. В нея са монтирани часовниковия механизъм и камбаната. Слънчеви лъчи играят по островърхия покрив на Часовниковата кула, която и днес отмерва времето с медния си звън.
Къща музей “Иван Вазов”
Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Строена е в началото на XIX в. През1940 г. е обявена за народна старина, представяща българската възрожденска архитектурно-строителна традиция. Красивите резбовани тавани са дело на български майстори. През 1879-1880 г. в нея е живял и творил народният поет Иван Вазов. Тук големият поет на България живее година и половина, тук черпи голям брой сюжети за своите произведения и обиква берковската природа. Служебните му задължения, свързани с ежедневните му контакти с хора, пътуванията до близките селища и честите излети сред природата са повод да напише стихотворенията „На Ком”, „Малини”, поемата „Грамада”, повестта „Митрофан и Дормидолски”.
Чешма „Малинарка”
Построена е през 1967 год. от розов берковски мрамор в чест на девойките малинарки, които Иван Вазов е възпял в стихотворението „Малини”
ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
Сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1872 год. днес е градска художествена галерия за възрожденска живопис и дърворезба. Намира се в двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”. Фондът е започнал да се събира още от 1969 година, днес наброява 1 440 художествени произведения, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, скулптури, приложно изкуство, иконите са възрожденска живопис, работени ІХ – ХХ в. Във фондът на галерията се съхраняват творби на много известни художници от страната.
ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ
Архитектурно-строителен паметник на културата. Типична възрожденска къща на един етаж с външна софа на юг. Строена през XIX в., тя е с интересни мотиви от дърворезба по вратите и долапите и с автентичния начин на отопление на помещенията и банята. От1992 г. в нея е уредена етнографска експозиция. Запазена е в автентичния си вид – без подмяна на основните конструкции и стени на сградата. Основни колекции са тъкани /костюми, свилени платна, черги, килими/, дърво, метал, накити, керамика – над 14 000 експоната.
ЦЪРКВАТА ”РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА”
Църквата е съвременник на българското Възраждане, средище на мъжко и девическо училище, духовен извор на берковчани. Тя е преизградена през 1843 год. Иконостасът е изработен от самоковски дърворезбар. Иконите изписва Димитър Зограф. Те могат да се причислят към най-доброто създадено у нас през Възраждането. Камбанарията е изградена през1897 г. Камбаните в нея са две, изработени през 1845 год. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.
ЦЪРКВАТА “СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ”
Храмът е изграден през 1871 год. от майстора Георги Джонгар. Строен е с ломен камък, на места е вложен и обработен камък. По-късно сградата е преживяла още два строителни периода, които са обогатили архитектурните й форми. През1898 г. е построена камбанарията. Иконостасът е раздвижен, огънат в централната част към абсидата, а мотивите са решени плоско и схематично.
ТУРСКАТА БАНЯ
Архитектурно-строителен паметник на културата. Изградена е през1665 г. върху част от основите на стените на римска къпалня. Строена е след завладяване на Берковския край от римляните.
АНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ “КАЛЕТО”
Паметник на културата с историческо значение. Архитектурните разкопки започват през1961 г. Разкрити са външна и вътрешна крепостна стена от късната античност с отделни помещения между тях. Във външната крепостна стена са включени и две базилики. В югоизточния склон са разкрити археологически материали от тракийско селище. След него през римската епоха тук има живот, свързан с рударството и с плавенето на злато, но укрепяването на Калето и преизграждането му от селище във фортификационно съоръжение става през IV-V в. Открити са архитектурни детайли – колони, капители. Събрани са различни материали – керамика, тухли, оръдия на труда, оръжия, монети.
КЛИСУРСКИ МАНАСТИР ”СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
Клисурският манастир е четвъртият по големина и посещение в България. Намира се на 85 км от София и на 9 км от Берковица, в подножието на северните склонове на Гордия Балкан, под “Тодорини кукли”, заслужено наречен “Духовната перла на Северозападна България”. На входа на храма на Клисурския манастир е поставен надпис, според който манастирът датира от 1240 г. Многократно е опожаряван, разрушаван и отново възстановяван от християнското население. През 1874 г. турски ферман признава официално манастира за българска светиня. В сегашния си вид църквата на манастира е реставрирана след Освобождението, когато самоковски майстор изработва забележителен иконостас. Днес Клисурският манастир е привлекателно кътче за разходка и отмора.
